Разговор с хамелеона
Как стене и се гърчи,
и крещи
в прегръдката
на страшна самота
Пропадат думите
с далечно ехо
Неясно отражение
трепти,
захапало опашката –
спирала
и упорито в тебе
се оглежда,
като в старинно,
мътно
огледало
Д.Ж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар