Епилог

Сред призрачния сън ,познал в разплисканата локва

                                                           своя образ,

усеща

            затихващ пулс

Носи здрачът

            спомените пищни

и се разливат

              щедро

                  сочни звуци

Нечакана,

  но придошла любов

прикрива

жестокостта на нямата

                 раздяла

Обръща взор

          и сетния момент

готов

         за още

                      Д.Ж.

Раждането на хамелеона

Скрит сред бездни от мрак,

смуче

          сноп светлина,

неусетно заспива

Чака хищно

                 мига

с безпощаден

               език

да започне без звук

              да убива

Ембрионът

             усмихнат

                   заспива

                       Д.Ж.

Във властта на хамелеона

Всмукан хищно,зловещо и пагубно

не очаквай след това

                            съжаление

Ще измъчват душата

                           съмнения-

Като лонгоз бодлив,

           ще се спускат беди

И предчувствия тъмни

                     ще дебнат

Всеки миг,

изружила алчен език,

             ще те мами

непознатата нощна

                            пътека

Искаш ли?!   

                           Д.Ж.

Да обичаш хамелеон

Примамлив омагьосан аромат,

прикрито в цветовете

                          обещание-

усетила бленувано

                          желание,

пълзи обагрената пищно

                           страст……

И изведнъж

           напълно

                        заслепява

                               Д.Ж.

Разговор с хамелеона

Как стене и се гърчи,

                     и крещи

в прегръдката

                     на страшна самота

Пропадат думите

                с    далечно ехо

Неясно отражение

                    трепти,

захапало опашката –

                    спирала

и упорито в тебе

                   се оглежда,

като в старинно,

                  мътно

                    огледало

                           Д.Ж.

 Aqua vita

Изворът отдавна е пресъхнал,

празна е

       вълшебната му чаша

На пътеката,

       която води в здрача,

Съдницата

      вдигнала ръка

с нишката

     към краткото ни щастие…

Жадно търсим

      белег от сълзата

в камъка ,

      над който Бог

                   заплакал

                      Д.Ж.



HOMO HAMELEONIS

Прозира съкровена светлина

сред сенки и гротескни

                           отражения

Напомня  за блаженото

                           безвремие

В отблясъка на другите

очи

ще види

           себе си

                хамелеона

                            Д.Ж.