С дреха
от ирфан ще го покрие
пясъчният вятър
да прогледне
                              Д.Ж.

От чашата
на изгревния камък
смирен отпива исихия
да провиди
                                Д.Ж.

             Врата

Провира ронливо тяло

сухата пътека

Без дъх умората прелива,

сълзите си пие,

но достига

напуканото теме

на баира

Пред тъмния капак

на самотата

очаква гости Змеят

с ключ в ръка

                                  Д.Ж.

 Долмени

Черни змейови къщи

Сред тръните

По изсушената козя пътека

                          чувам звън

и настигам козаря

Полудяла от старост

                           Ламя

е затворена

в прегръдка от камък

Лукаво ме гледат козите,

От огромните вимета

      млякото капе

Аз отварям вратите

и ме жегва

горещият вятър

Козарят изчезва попарен

Тогава

пред долмена сядам

Змейски дръпвам една

двупосочна цигара

А козите

ръцете ми търсят

и си мислят,

че тук ще остана.

                             Д.Ж.

                  Могили І

Набъбнали утроби

на кървави хилядолетия

В огромни саркофази

спят царете-

сънуват края на планетата…

………………………………....

Кой е властвал?!

                                        Д.Ж.

     

Не само в камъка

останаха следи-

сълзата на Създателя трепти

в дамара на душата

                                  Д.Ж.

 Капан за сънища

Понякога залага някой

в безсънна нощ

и после дълго спи

събуден

                  Д.Ж.