понеделник, 14 февруари 2011 г.

 Долмени
Черни змейови къщи
Сред тръните
По изсушената козя пътека
                          чувам звън
и настигам козаря
Полудяла от старост
                           Ламя
е затворена
в прегръдка от камък
Лукаво ме гледат козите,
От огромните вимета
      млякото капе
Аз отварям вратите
и ме жегва
горещият вятър
Козарят изчезва попарен
Тогава
пред долмена сядам
Змейски дръпвам една
двупосочна цигара
А козите
ръцете ми търсят
и си мислят,
че тук ще остана.
                             Д.Ж.























Няма коментари:

Публикуване на коментар