Долмени

Черни змейови къщи

Сред тръните

По изсушената козя пътека

                          чувам звън

и настигам козаря

Полудяла от старост

                           Ламя

е затворена

в прегръдка от камък

Лукаво ме гледат козите,

От огромните вимета

      млякото капе

Аз отварям вратите

и ме жегва

горещият вятър

Козарят изчезва попарен

Тогава

пред долмена сядам

Змейски дръпвам една

двупосочна цигара

А козите

ръцете ми търсят

и си мислят,

че тук ще остана.

                             Д.Ж.