Долмени
Черни змейови къщи
Сред тръните
По изсушената козя пътека
чувам звън
и настигам козаря
Полудяла от старост
Ламя
е затворена
в прегръдка от камък
Лукаво ме гледат козите,
От огромните вимета
млякото капе
Аз отварям вратите
и ме жегва
горещият вятър
Козарят изчезва попарен
Тогава
пред долмена сядам
Змейски дръпвам една
двупосочна цигара
А козите
ръцете ми търсят
и си мислят,
че тук ще остана.
Д.Ж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар