Врата

Провира ронливо тяло

сухата пътека

Без дъх умората прелива,

сълзите си пие,

но достига

напуканото теме

на баира

Пред тъмния капак

на самотата

очаква гости Змеят

с ключ в ръка

                                  Д.Ж.

 Долмени

Черни змейови къщи

Сред тръните

По изсушената козя пътека

                          чувам звън

и настигам козаря

Полудяла от старост

                           Ламя

е затворена

в прегръдка от камък

Лукаво ме гледат козите,

От огромните вимета

      млякото капе

Аз отварям вратите

и ме жегва

горещият вятър

Козарят изчезва попарен

Тогава

пред долмена сядам

Змейски дръпвам една

двупосочна цигара

А козите

ръцете ми търсят

и си мислят,

че тук ще остана.

                             Д.Ж.