Врата

Провира ронливо тяло

сухата пътека

Без дъх умората прелива,

сълзите си пие,

но достига

напуканото теме

на баира

Пред тъмния капак

на самотата

очаква гости Змеят

с ключ в ръка

                                  Д.Ж.

 Долмени

Черни змейови къщи

Сред тръните

По изсушената козя пътека

                          чувам звън

и настигам козаря

Полудяла от старост

                           Ламя

е затворена

в прегръдка от камък

Лукаво ме гледат козите,

От огромните вимета

      млякото капе

Аз отварям вратите

и ме жегва

горещият вятър

Козарят изчезва попарен

Тогава

пред долмена сядам

Змейски дръпвам една

двупосочна цигара

А козите

ръцете ми търсят

и си мислят,

че тук ще остана.

                             Д.Ж.

                  Могили І

Набъбнали утроби

на кървави хилядолетия

В огромни саркофази

спят царете-

сънуват края на планетата…

………………………………....

Кой е властвал?!

                                        Д.Ж.

     

Не само в камъка

останаха следи-

сълзата на Създателя трепти

в дамара на душата

                                  Д.Ж.

 Капан за сънища

Понякога залага някой

в безсънна нощ

и после дълго спи

събуден

                  Д.Ж.

  Две луни

Отразява,поглъща

трепти и застива

възкресява,убива

Сбогом. Завръщам се

             Д.Ж.

  Огънят отвътре

Разгарят го сълзите

щом паднат сред

жаравата-душа

в шепи нося пепел

живи въглени

               Д.Ж.