С дреха
от ирфан ще го покрие
пясъчният вятър
да прогледне
                              Д.Ж.

От чашата
на изгревния камък
смирен отпива исихия
да провиди
                                Д.Ж.

             Врата

Провира ронливо тяло

сухата пътека

Без дъх умората прелива,

сълзите си пие,

но достига

напуканото теме

на баира

Пред тъмния капак

на самотата

очаква гости Змеят

с ключ в ръка

                                  Д.Ж.

 Долмени

Черни змейови къщи

Сред тръните

По изсушената козя пътека

                          чувам звън

и настигам козаря

Полудяла от старост

                           Ламя

е затворена

в прегръдка от камък

Лукаво ме гледат козите,

От огромните вимета

      млякото капе

Аз отварям вратите

и ме жегва

горещият вятър

Козарят изчезва попарен

Тогава

пред долмена сядам

Змейски дръпвам една

двупосочна цигара

А козите

ръцете ми търсят

и си мислят,

че тук ще остана.

                             Д.Ж.

                  Могили І

Набъбнали утроби

на кървави хилядолетия

В огромни саркофази

спят царете-

сънуват края на планетата…

………………………………....

Кой е властвал?!

                                        Д.Ж.

     

Не само в камъка

останаха следи-

сълзата на Създателя трепти

в дамара на душата

                                  Д.Ж.

 Капан за сънища

Понякога залага някой

в безсънна нощ

и после дълго спи

събуден

                  Д.Ж.

  Две луни

Отразява,поглъща

трепти и застива

възкресява,убива

Сбогом. Завръщам се

             Д.Ж.

  Огънят отвътре

Разгарят го сълзите

щом паднат сред

жаравата-душа

в шепи нося пепел

живи въглени

               Д.Ж.

Обител 2

По стръмната пътека в паметта,

където волни ветрове прелитат,

като мисъл,

прегръщай силно вярата

с едничката надежда,

че ще бъдеш

до извора на любовта

по съмнало

                                         Д.Ж.

tabula rasa

Бяло безтегловно безразличие

Утре ще си спомня,

че съм вятър

                                         Д.Ж.

Искам

по лунната пътека
да докретам

до същността

                                            Д.Ж.

обител

   Обител

В привечерен облак,покрит с мъгла,

от вятър съпроводен

и в спомени за някога загърнат

от вас и от дъжда ще се спася

                                                                         Д.Ж.

Епилог

Сред призрачния сън ,познал в разплисканата локва

                                                           своя образ,

усеща

            затихващ пулс

Носи здрачът

            спомените пищни

и се разливат

              щедро

                  сочни звуци

Нечакана,

  но придошла любов

прикрива

жестокостта на нямата

                 раздяла

Обръща взор

          и сетния момент

готов

         за още

                      Д.Ж.

Раждането на хамелеона

Скрит сред бездни от мрак,

смуче

          сноп светлина,

неусетно заспива

Чака хищно

                 мига

с безпощаден

               език

да започне без звук

              да убива

Ембрионът

             усмихнат

                   заспива

                       Д.Ж.

Във властта на хамелеона

Всмукан хищно,зловещо и пагубно

не очаквай след това

                            съжаление

Ще измъчват душата

                           съмнения-

Като лонгоз бодлив,

           ще се спускат беди

И предчувствия тъмни

                     ще дебнат

Всеки миг,

изружила алчен език,

             ще те мами

непознатата нощна

                            пътека

Искаш ли?!   

                           Д.Ж.

Да обичаш хамелеон

Примамлив омагьосан аромат,

прикрито в цветовете

                          обещание-

усетила бленувано

                          желание,

пълзи обагрената пищно

                           страст……

И изведнъж

           напълно

                        заслепява

                               Д.Ж.

Разговор с хамелеона

Как стене и се гърчи,

                     и крещи

в прегръдката

                     на страшна самота

Пропадат думите

                с    далечно ехо

Неясно отражение

                    трепти,

захапало опашката –

                    спирала

и упорито в тебе

                   се оглежда,

като в старинно,

                  мътно

                    огледало

                           Д.Ж.

 Aqua vita

Изворът отдавна е пресъхнал,

празна е

       вълшебната му чаша

На пътеката,

       която води в здрача,

Съдницата

      вдигнала ръка

с нишката

     към краткото ни щастие…

Жадно търсим

      белег от сълзата

в камъка ,

      над който Бог

                   заплакал

                      Д.Ж.



HOMO HAMELEONIS

Прозира съкровена светлина

сред сенки и гротескни

                           отражения

Напомня  за блаженото

                           безвремие

В отблясъка на другите

очи

ще види

           себе си

                хамелеона

                            Д.Ж.